Магистърската програма "Социоанализа и междучовешки отношения (теория, емпирия, клинични практики") е обърната с лице към бъдещето и към прагматичните проблеми, които то поставя пред нас. От 90-те години на миналия век ние живеем в общество на неизчислими рискове и дълбока криза на социалната държава. Човекът и човешките отношения са връхлетени от съвсем неочаквани предизвикателства, съвсем нови „социални страдания" и форми на лична несигурност: от всекидневните психопатологии на „излишните за обществото" и социалните страдания на т. нар. „прекариат", през травматичните проблеми на „асистираната смърт", „самотата на дълбоката старост" и „децата в риск", до щекотливото проблематизиране на новите междупоколенчески кризи и амбивалентната полова идентичност, конфронтираща ни например с еднополовите бракове. Тези проблеми няма как да не бъдат предизвикателства и пред социологията и хуманитарните науки.  Както и пред терапевтичните практики, които все повече се нуждаят от една обновена социология, която е в състояние да бъде и наука за човека в неговата конкретна ситуация – едновременно като свободен за екзистенциални възможности и като вписан в социалните редове. Така се очертава полето на клиничната социология, в което социоанализата влиза в критически диалог с дисциплини и аналитични техники на психоанализата и психиатрията, за да осъществи пренос на научните знания в практиката на междучовешките отношения.

Оттук идват и лекционните курсове, които сме избрали за магистърската програма: от теоретичните уводи в социоанализата, психоанализата и психопатологията (с техните методи) до по-емпирично ориентираните – като „Социология на социалното страдание", „Социоанализа на дара и отмъщението", „Социоанализа на личността"; и оттук вече до клиничните практики – като „Социоанализа и психиатрия", „Психопатология на всекидневния живот", „Възрастова социоанализа" или „Наследяване, самонаследяване и биографични траектории". Всъщност логиката на това преминаване е заложена още в самото име на магистърската програма.

2. Квалификационна характеристика и възможности за реализация  

Магистърската програма „Социоанализа и междучовешки отнощения (теория, емпирия, клинични практики)" разчита на най-добрите лектори по тези проблеми – както от катедра „Социология и науки за човека" и от Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет (заедно с нашите софийски колеги), така и на учени от Западна Европа, сътрудничещи с Института. Заедно с това ние разчитаме и на усилията на самите студенти да се научат да мислят – и теоретично, и емпирично – това връхлетяло ни бъдеще, както и да бъдат клинични социолози – социоаналитици, справящи се прагматично с неговите предизвикателства; затова дидактически ще заложим не само на обучение, гъвкаво балансиращо между социологията и хуманитарните науки на XXI век, но и на възпитание в една нова социологическа чувствителност, в „мислене срещу инерцията", без които социоаналитичните клинични практики са невъзможни. Тези техни усилия ще бъдат щедро възнаградени: след като завършат програмата, те ще бъдат конвертируеми навсякъде по света експерти, които гъвкаво ще реагират на тези предизвикателства.

Това значи, че ще могат да работят навсякъде, където се разпростира бързо изменящият се пазар на социологическия труд: като експерти по социалното страдание, предизвикано от новите форми на заетост и трудови конфликти (напр. при приватизацията на публични доскоро институции като училища, болници и затвори); като терапевти – социоаналитици (и по-ширко: клинични социолози), които упражняват доскоро непознати клинични практики, като напр. консултанти при т.нар. „асистирана смърт" или „деинституционализацията" на психиатричното лечение; като клинично ориентирани социални работници, занимаващи се с т.нар. „деца в риск" или с проблемите на „социализацията в старостта" или с все по-задълбочаващите се проблеми на съвсем новите поколенчески кризи, на амбивалентна полова идентичност и т.н. Това значи: ще придобият не само социологически знания, но и умения сами да влияят върху измененията на този пазар – да предлагат нови, търсени, но все още неинституционализирани или полуинституционализаирани социологически професии, обърнати към бъдещето.

Магистърската програма стартира във варианта за „специалисти" и „неспециалисти" – от началото на зимния семестър 2013/ 14 г. (м. октомври 2013).

Програмата се администрира от Катедра „Социология и науки за човека"  към Философско-исторически факултет. Ръководител на програмата е доц. д-р Нина Николова. За контакти: (032) 261 491 и nikolova@uni-plovdiv.bg