Социоанализа и междучовешки отношения

2025-06-10T21:04:58+00:00

Учебен план (специалисти)
Учебен план (неспециалисти)
Квалификационна характеристика (специалисти)
Квалификационна характеристика (неспециалисти)
Разписание
Конспект за държавен изпит

Съобщения:

Документи за кандидатстване се приемат в стая 206 на Ректората на Пловдивския университет при инспектор Недялка Чиликова, тел. 032/261-358, chilikova@uni-plovdiv.bg.

Анотация

1. Мисия

Магистърската програма "Социоанализа и междучовешки отношения (теория, емпирия, клинични практики") е обърната с лице към бъдещето и към прагматичните проблеми, които то поставя пред нас. От 90-те години на миналия век ние живеем в общество на неизчислими рискове и дълбока криза на социалната държава. Човекът и човешките отношения са връхлетени от съвсем неочаквани предизвикателства, съвсем нови „социални страдания" и форми на лична несигурност: от всекидневните психопатологии на „излишните за обществото" и социалните страдания на т. нар. „прекариат", през травматичните проблеми на „асистираната смърт", „самотата на дълбоката старост" и „децата в риск", до щекотливото проблематизиране на новите междупоколенчески кризи и амбивалентната полова идентичност, конфронтираща ни например с еднополовите бракове. Тези проблеми няма как да не бъдат предизвикателства и пред социологията и хуманитарните науки. Както и пред терапевтичните практики, които все повече се нуждаят от една обновена социология, която е в състояние да бъде и наука за човека в неговата конкретна ситуация – едновременно като свободен за екзистенциални възможности и като вписан в социалните редове. Така се очертава полето на клиничната социология, в което социоанализата влиза в критически диалог с дисциплини и аналитични техники на психоанализата и психиатрията, за да осъществи пренос на научните знания в практиката на междучовешките отношения.

Оттук идват и лекционните курсове, които сме избрали за магистърската програма: от теоретичните уводи в социоанализата, психоанализата и психопатологията (с техните методи) до по-емпирично ориентираните – като „Социология на социалното страдание", „Социоанализа на дара и отмъщението", „Социоанализа на личността"; и оттук вече до клиничните практики – като „Социоанализа и психиатрия", „Психопатология на всекидневния живот", „Възрастова социоанализа" или „Наследяване, самонаследяване и биографични траектории". Всъщност логиката на това преминаване е заложена още в самото име на магистърската програма.

Прочетете още …