Лятното училище е третото от поредица семинари на тема „Балканите, пространства, общества и история", предлагани от Френското училище в Атина с неговите партньори под надслов Балкани, пространства, общества, история. То се проведе от 1 до 5 юли 2024 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". В него се включиха дванадесет докторанти от различни европейски университети и международен преподавателски екип.
Катедра „Етнология" на Философско-исторически факултет беше съорганизатор и домакин на „пловдивската част" от школата.
Целта на лятното училище беше да запознае историци, историци на изкуството, антрополози и географи с теоретични подходи и методи на теренното изследване, които обръщат внимание на сетивата, независимо дали става дума за превръщането им в обект, инструмент за събиране на информация или дори средство за разпространение на изследователските резултати. Бяха дискутирани начините, по които въз основа на конкретни случаи на обекти или процеси на създаване на наследството (храна, музика, ритуал или археология), могат да се изследват връзките, които се установяват между сетивните възприятия, паметта и практиките на наследяване. Успяхме да се съсредоточим върху музикални и кулинарни традиции, радиоархиви, сетивното измерение на ритуалите и дори османската фармакология като средство за възстановяване на сензориумите на различни групи, общности и общества.
Семинарите и уъркшопите, на които докторантите представиха работа си, показаха как обръщането към сетивата в изследователския процес дава възможност да се разсъждава върху позицията на изследователя на терен и връзката му със сетивния и емоционален свят на неговите събеседници. Участниците си задаваха въпроси за историческите извори, които биха могли да бъдат използвани за реконструкция на сетивните универсуми от миналото; проучваха как сетивните преживявания стават все по важни в процесите на партимониализация и поставиха акцент върху ролята на сетивата в академичното писане и представянето на научните изследвания. Тези работни сесии се редуваха с тематични посещения на терен (звукови пейзажи и места на памет в София, сензорна разходка в Пловдив), с дегустации на храна и с въведение в полифоничното пеене на Бистришките баби. Като резултат от тези сесии група докторанти продуцираха подкаст, озаглавен „Ефимерни стъпки и вечни гласове: изследване на звуковите пейзажи на София и Пловдив".
Това докторантско училище е организирано от les Écoles françaises d'Athènes et de Rome, Aix-Marseille Université, l'Université de Trieste et l'UMR CETOBaC, с подкрепата на Labex Tepsis завършва тригодишния цикъл и е предшествано от предишни две издания: в Триест през юли 2022 г. (Upper Adriatic Borderlands) и в Солун през септември 2023 (Religion and Politics. Between res publica and private practices).
За програмата на докторантското училище натиснете тук:
Подкаста може да слушате тук:
Този четириезичен подкаст отразява нашето проучване и потапяне в звуковата култура на два български града. Той е резултат от смесването на експериментални практики, изкуство и наука и е създаден от Аня Корнеева (студенка в магистърска програма по история в Тракийския университет, Гърция), Росица Кратункова (докторант по социология в Института по философия и социология – БАН, България) и Деспина Пилу (докторант по история и политически науки в Университета „Пантейон", Гърция). Целта ни беше да изследваме различни нива на преживяване и възприятие чрез сензорни и звукови разходки в София и Пловдив, проведени в рамките на Лятното докторантско училище „Сетивни наследства, чувствителни спомени на Балканите".
По време на тези разходки се потопихме в звуковите пейзажи на София и Пловдив, като се фокусирахме върху въплътените, сетивните и слухови възприятия. Използвайки нашите мобилни телефони като записващи устройства, ние уловихме звуковия пейзаж на двата града: от течащата вода на многобройните фонтани до поразителната тишина от отсъствиете на тези звуци, шумът на трафика и съпоставянето му със звуци на близост и на отдалеченост. Разсъждавахме върху мислите на проф. Оливие Живр за звуковата екология, за слушането и възприемането, изследвахме въплътеното преживяване на звука чрез етнографско упражнение по писане и слушахме и попивахме възгласите на феновете на софийския стадион.
Настроихме сетивата си и за нематериалното културно наследство на България, представено от полифоничното пеене на женската група „Бистришките баби", и за жизнените „lingua franca" мелодии на уличните музиканти в софийското метро, изпълнени от млад челист и по-възрастен китарист, пеещи на английски. Тези контрастни преживявания – присъствие и отсъствие, близост и отдалеченост, материалност и нематериалност, включване и изключване, майчин език и lingua franca – ни подтикнаха да се запитаме дали звуците са ефимерни или вечни и как възприемаме звуковите екологии, които оформят света около нас .
Сензорните и звуковите разходки бяха част от Лятното докторантско училище „Сетивни наследства, чувствителни спомени на Балканите", което се проведе през първата седмица на юли 2024 г. в София и Пловдив. То беше организирано от консорциум от от академични институции: École française d'Athènes, École française de Rome, CETOBAC (UMR8032 CNRS/EHESS), Aix-Marseille University (Institut SoMuM, UMR 7303 TELEMMe, AMU-CNRS), Università degli studi di Trieste, University Lumière-Lyon 2 (UMR 5600 EVS), Софийски университет „Св. Климент Охридски" и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски".
Благодарности:
- Идея и концепция, текстове на английски и гръцки: Деспина Пилу
- Текст на български: Росица Кратункова
- Монтаж на звука: Ания Корнеева
- Глас на български: Росица Кратункова
- Глас на английски: Деспина Пилу
- Глас на гръцки: Ания Корнеева
- Художествена обработка: Деспина Пилу
Специални благодарности на:
- Александра Баландина, доцент по етномузикология, Департамент по музика, Училище по музика и аудиовизуални изкуства, Йонийски университет, Корфу, Гърция
- Оливие Живр, главен асистент, Университет Люмиер - Лион 2, Франция
- Женска група „Бистришките баби", представящи и опазващи традиционно полифонично пеене и танци от района на Шоплука в България, вписано в списъка на ЮНЕСКО като елемент от Световното нематериално културно наследство.
- Анонимни улични музиканти.