Анотация
Обучението в специалност „История и културно наследство" е в синхрон със съвременните тенденции в развитието на историческото академично образование и особения интерес през последните десетилетия към културното наследство – в национален и международен план. Тези тенденции и процеси са стабилна основа и същевременно обещаваща перспектива за разгръщането на модерно интердисциплинарно обучение, основано на историческото познание и доразвито, същностно и в качествен план, чрез многообразието на културното наследство.
Организацията на обучението е съобразено с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист", публикувана в ДВ, бр. 76/06.08.2002 г., Наредба № 21 от 30.ІХ.2004 г. на МОН за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища и Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител", обнародвана в ДВ, бр. 89/11.11. 2016 г.
Учебният план включва задължителни дисциплини от областите на историята, културното наследство и педагогиката. Историческите дисциплини са обособени в три тематични направления: „История на България", „Обща (световна) история" и „История на балканските народи". Общоисторическите и специфичноисторическите дисциплини – История на България, История на Стария свят, Тракология, Средновековна обща история, История на Византия, Нова и съвременна история и др., са основополагащи при формирането на бъдещите бакалаври. Дисциплините, свързани с културното наследство, представят материалното и нематериалното културно наследство, с акценти върху археологическо, архитектурно и индустриално наследство, но също така и върху знания и умения на общностите, традиции и иновации, празници и фестивали, религиозно, локално и др. Профилиращите дисциплини от областта на историята и културното наследство дават възможност за формиране на специфични познания и умения, адресирани към богатството и многообразието на различните видове културни наследства. От друга страна, културното наследство се разглежда едновременно и като ценност, и като средство за изграждане на идентичности и спояване на социалната тъкан.
В учебния план са предвидени избираеми и факултативни дисциплини, които дават възможност на студентите да задълбочат своите познания по интересуващи ги исторически проблеми, отделни аспекти на културното наследство и чуждоезиковата подготовка. Изучават се набор от курсове, които дават педагогическа правоспособност на завършилите (с квалификация „учител по история" и възможност за реализация като педагог в музей/галерия).
Характерна особеност на учебния план е практическата насоченост на обучението, осигурено чрез организирани практикуми, които са гаранция за прилагане на теоретичните знания в реална работна среда и превръщането им в практически умения и компетенции. Под формата на летни практики са създадени условия за практическа дейност в музеи, галерии, исторически архиви, културни институции, на археологически обекти или в етноложки проучвания. Предвидени са и учебни екскурзии съобразно профила на специалността.
Реализация
Студентите, които се дипломират успешно, могат да се реализират като специалисти историци, уредници, екскурзоводи и музейни педагози; като специалисти в областта на културното наследство; като висококвалифицирани учители по история.
Придобитите знания и специфични изследователски умения дават стабилна основа за успешна кариера още в сферата на научните институти, висшето образование, туризма, масмедиите и администрацията; във фондации и неправителствени организации.
Завършилите специалност "История и културно наследство" се нареждат на 6-то образователно и квалификационно ниво според Европейската квалификационна рамка (ЕКР), подниво 6Б според Националната квалификационна рамка (НКР). Същите могат да надградят придобито професионално образование в различни магистърски програми, които разширяват професионалния им профил и ги правят по-конкурентни на пазара на труда.