Наука, технологии и свръхмодерен капитализъм
Анотация
Докторска програма "Наука, технологии и свръхмодерен капитализъм"
1. Мисия на програмата
Живеем в епохата на т.нар. свръхмодерен капитализъм – общество, което е белязало теоретичните и емпирични усилия на толкова различни мислители като Фуко и Бурдийо, Дельоз и Латур. Това на свой ред задължава социолога на XXI век да постави проблема за историческите граници на модерния капитализъм –капитализма, който Вебер е определял като „съдбоносна сила". Какви са границите между модерния и свръхмодерния капитализъм? – две съвсем различни общества ли са те или границата е в рамките на самия модерен капитализъм (тогава очевидно ще разширим разбирането си за модерност)? И още: може ли в границите на самия свръхмодерен капитализъм да бъдат разрешени проблемите, които той поставя пред нас без каквито и да било уговорки: преди всичко екологически колапс и усилващи човека биотехнологии, които могат да превърнат класите в раси. Тези проблеми не са само проблеми на теорията и на емпиричните данни за икономическите, технологически и научни практики на свръхмодерния капитализъм, а изискват от социолога на ХХI век прагматична гъвкавост – продуктивно въвличане на социологията в тези практики.
Макар да се фокусира върху подобна мащабна социологическа проблематизация, програмата не просто използва интердисциплинарно знание, а се стреми преди всичко да интегрира рефлексивното и критическо мислене в практиките на самите дейци на промяната (учени и изобретатели, мениджъри и предприемачи, политици и администратори, терапевти и възпитатели, социални, екологични и хуманитарни активисти, както и преди всичко в гражданското възприятие на всеки един). В това отношение тя разчита на диалог между рационалности и компетентности, на взаимно осветляване и допълване на проблематизиращи нагласи, и то не само в сферите на експертното знание, а и на лаическите (въплътени и „глокални") практики, преобразуващи обществото „отдолу".
Докторантурата „Наука, технология и свръхмодерен капитализъм" се реализира в катедрите „Приложна и институционална социология" и „Социология и науки за човека". Тя предоставя на докторантите ни и на нас самите възможността да поставим под „методологически микроскопи" на „социологическата ни лаборатория", в които се пресичат етнометодология, анализ на разговори, теория на практическата логика, социоанализа, теория на дееца-мрежа и т. н., практиките на научните откриватели, технологическите инвентори и икономически иноватори както в модерния, така и в свръхмодерния капитализъм. Към тях държим да добавим и практиките на социалните – и социологически (затова държим толкова на прагматическата гъвкавост) – предприемачи и техните иновации, без чието посредничество надали може да се формира нов икономически стопански етос, ограничаващ икономическата рентабилност в името на превъзмогване на екологическия колапс.
2. Структура на програмата
Обучението в програмата се осъществява от катедри „Приложна и институционална социология" (ПИС) и „Социология и науки за човека" (СНЧ) и е фокусирано върху актуалните режими на управление на социалния живот в свръхмодерния капитализъм, както и върху социологията на иновациите и свързаните с тях актуални трансформации на социалната и институционалната среда.
Научноизследователската работа в рамките на катедра „Социология и науки за човека" е съсредоточена в Докторантската лаборатория за експериментална хуманитаристика и асоциирана с изследователските институти и лаборатории, формиращи Академична ризома „Критика и хуманизъм". Научноизследователската работа в рамките на катедра „Приложна и институционална социология" е интегрирана към Изследователския център „Наука, технологии, иновации". Двата изследователски центъра са в тясно сътрудничество помежду си, което позволява докторантите да се включват с оглед на своите специфични интереси в техните изследователски програми.
3. Профил на докторантите
В съзвучие с мисията, целите и Стратегията за развитие на ПУ за периода 2011-2020 г. и визията, мисията, стратегията и на Философско-историческия факултет, докторската програма „Наука, технологии и свръхмодерен капитализъм" стъпва на дългогодишните традиции в обучението по социология в университета. Тя израства на основа на общите изследователски търсения на преподавателите от двете катедри (Социология и науки за човека и Приложна и институционална социология) и се стреми изпреварващо да подготвя експерти, изследователи и преподаватели, както и да предлага национална експертиза върху най-новите проблеми на съвременното информационно общество. През последните години те интензивно разработват теоретически и методологически подходи за разбирането на свръхмодерния капитализъм и реализират емпирични изследвания, навлизайки в дълбочина на т.нар. „технологична демокрация". Всичко това обаче изисква преди всичко проблемът за свръхмодерния капитализъм да бъде поставен.
Социологът, който не иска да догонва проблемите на обществото, а да ги поставя изпреварващо, е длъжен преди всичко останало да се замисли, може би да се зачуди: „какво е това общество?" и – оттук – „какви са неочакваните факти, с които то ме предизвиква?". Тъй като обществото, в което живеем може би от 70-те години на миналия век насам (отначало без да си даваме сметка за това) и ще живеем може би още доста десетилетия, съвсем не е „модерният капитализъм" на Вебер, този на XIX и дългото начало на XX век – тази, както казва той, „най-съдбоносна сила на нашия модерен живот". Живеем в т. нар. от Пол Вирилио „свръхмодерен капитализъм– общество, което е белязало теоретичните и емпирични усилия на толкова различни мислители като Фуко и Бурдийо, Дельоз и Латур. Това на свой ред задължава социолога на XXI век да постави проблема за историческите граници на модерния капитализъм и отново да се замисли за съдбоносните сили, но вече на този живот, който живеем ние. Какви са границите между модерния и свръхмодерния капитализъм? – две съвсем различни общества ли са те или границата е в рамките на самия модерен капитализъм (тогава очевидно ще разширим разбирането си за модерност)? И още: може ли в границите на самия свръхмодерен капитализъм да бъдат разрешени проблемите, които той поставя пред нас без уговорки: преди всичко екологически колапс и усилващи човека биотехнологии, които могат да превърнат класите в раси (който, ако се замислим в дълбочината си, е екологически – ойкосен – проблем)? Тези проблеми не са само проблеми на теорията и на емпиричните данни за икономическите, технологически и научни практики на свръхмодерния капитализъм, а изискват от социолога на ХХI век прагматична гъвкавост – продуктивно въвличане на социологията в тези практики.
Основанията ни да предложим „Наука, технология и свърхмодерен капитализъм" като самостоятелна докторска програма са свързани именно с тази дисциплинарна специфика: макар да се фокусира върху една мащабна социологическа проблематизация, тя не само използва интердисциплинарно знание, а се стреми преди всичко да интегрира рефлексивното и критическо мислене в практиките на самите дейци на промяната (учени и изобретатели, мениджъри и предприемачи, политици и администратори, терапевти и възпитатели, социални, екологични и хуманитарни активисти, както и преди всичко в гражданското възприятие на всеки един). В това отношение програмата разчита на диалог между рационалности и компетентности, на взаимно осветляване и допълване на проблематизиращи нагласи, и то не само в сферите на експертното знание, а и на лаическите (въплътени и „глокални") практики, преобразуващи обществото „отдолу". Тази стратегия би могла в същото време да ревитализира социологията с нейните двойни възможности, за които впрочем са си давали сметка още класиците й от началото на XX век – от една страна като самостоятелна наука, а от друга страна като „социологическо мислене", често имплицитно и дифузно, но винаги надхвърлящо дисциплинарните самоограничения.