В литературата на Античността и Средновековието героите не се променят. Те п
реминават през приключения и изпитания, но остават все същите. Предсказанието за подвизите на епическия герой предшества появата му – подвизите, които извършва, са вече осъществяване на предначертаното. А след подвизите идва разказът за тях. Така от две страни действията и събитията са хванати от повествование: предсказание – подвизи – разказ за подвизите. Модерната литература се отказва от този модел и поставя въпроса: как се променя човекът, как израства, как се формира и трансформира? Впечатляващо е да се види изменението не просто на това какво е човек, но и на това кой е човек, при това в конкретика с хора, които сме обучавали и които са израсли пред очите ни – един процес на непрестанно ставане себе си. И се оказа, че образованието по социология в Пловдивския университет упражнява влияние не само върху бъдещата професия, но и върху т.нар. кой-идентичност на студентите.
