Философско-историческият факултет организира  и провежда   учебен процес по  акредитирани програми на образователно-квалификационните степени бакалавър, магистър и доктор в професионалните направления Педагогина на обучението по..., История и археология, Религия и теология, Философия и Социология, антропология и науки за културата. В момента в него се обучават студенти по петнадесет специалности – Археология, География, технологии и предприемачество, Гражданско образование и чужд език, Документалистика и архивистика, Европейски изследвания, програми и проекти, История, История и чужд език, История и културно наследство, Културен туризъм, Културна и социална антропология, Социология и науки за човека, Социология на правото, икономиката и иновациите, Теология и Философия, като предстои откриване на нова специалност. С подписването на новата Еразъм програма Факултетът ще продължи активно да участва в изпълнението на обогатените и предоставящи нови образователни възможности  междууниверситетски договори с европейски университети.

Към факултета функционират седем научни центъра - Институт за критически социални изследвания със статут на съвместно звено на ПУ и фондация "Критика и хуманизъм", Изследователски център "Наука, технологии и иновации", Университетски център за християнско изкуство и култура, Център за антропологични и етносоциологически изследвания, Научeн център за история и археология на войната (НЦИАВ), Център за изучаване на нематериалното културно наследство и Център за върхови постижения "Жан Моне". Уникалното съчетание от специалности и академичен състав във ФИФ предлага ресурси за разработването на интердисциплинарни научни и образователни проекти и програми.

Визия и мисия

Философско-историческият факултет си поставя за цел да завоюва и защити мястото си на водещ научен и образователен център.

Мисията на Философско-историческия факултет изцяло се вмества в общата рамка на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", но я конкретизира в зависимост от своята специфика и обстоятелството, че обучава студенти и развива изследвания в четири професионални направления и девет научни специалности:

• Задачата ни е адекватно и плътно да се впишем в съвременните тенденции за преодоляване на твърдите дисциплинарни граници на тясно специализираното знание. Множествената дисциплинираност (а от там и високият потенциал на интердисциплинарността) е структурна предпоставка на ФИФ, което определя спецификата му спрямо повечето факултети на ПУ.
• Насочваме се към максималното образователно и изследователско интензифициране и прагматизиране на гъвкавите възможности, зададени от съвременните процеси на гобализация, успоредно с все по-изострящото се по целия свят внимание към локалността и културните идентичности.
  В този смисъл Пловдив - и чисто географски, и поради културните си наслоения и традиции (те го правят привлекателно място и за нашите чужди проектни партньори) - е естествена отправна точка за практическо съвместяване на теоретическия космополитизъм на академичните изследвания и емпирията в разбирането на локалното от историческо, антропологическо, философско, социологическо, културалистко гледище, а това са тъкмо дисциплинарните и парадигмалните фокуси на ФИФ.

Стратегия

Стратегическите посоки за развитието на Философско-исторически факултет изцяло съответстват на мисията, която факултетът си поставя.

• Развиване на методологическо-изследователската и образователната инфраструктура на Факултета.
• По-пълно използване на ресурсите на Пловдив и региона като "терен" за теоретически и емпирични изследвания и проектни инициативи с междууниверситетски и международен характер;
• Продължаване на сътрудничеството и интеграцията със сходни факултети и изследователски центрове в страната и чужбина.
• Продължаване на акредитационните процедури, подготовка и разкриване на нови специалности

Визия относно необходимостта и перспективите за развитие на специалностите от ФИФ

История

Предисторията на факултета започна още през 1991-1992 г., когато екип преподаватели начело с проф. дфн Тодор Иванов Живков създаде първоначален проект за развиването на етнологията като университетска специалност.

Този проект беше мислен като надграждане на знанията от хуманитарните науки, вече развити и утвърдени в Пловдивския университет, с модерните търсения в областта на социалните науки, достъпът до които беше станал възможен благодарение на  политическите промени след 1989 г. През 1992 г. за първи път в България се разкри обособено обучение по етнология, през 1994 г. се разкриха бакалавърските специалности „Етнология и български език" и „Етнология и английски език". Една година по-късно бе създадена специалност Социология. Тогава към Филологическия факултет се основа Катедра по етнология и социология. През същата година се създаде и Катедра по история. През 2002 г. беше разкрита и специалност Философия.

Наличието на бакалавърски специалности, академичен състав и административни звена позволи отделянето им в нова структура, а именно Философско-исторически факултет. Това стана с решение на МС на 13.05.2004 г. Неговият пръв декан с два пълни мандата, беше доц. д-р Мария Шнитер. Под нейно ръководство се изгради интердисциплинарният характер на Факултета, който осигури възможността за обучение по четири научни направления– История и археология, Социология, антропология и науки за културата, Теология и религия, Философия. В съответствие със Закона за висше образование и изискванията на Националната агенция за образование и акредитация бяха акредитирани образователно квалификационните степени бакалавър и магистър на специалностите Археология, Етнология, История, Социална антропология, Социология (Социология и науки за човека; Социология на правото, икономиката и иновациите), Теология и Философия. В контекста на разбирането на докторантурата като образователна степен бяха разработени цялостни докторантски програми към отделните специалности от професионално направление Социология, антропология и науки за културата, които получиха акредитация през 2013 г. На всички нива на обучението беше въведена функционираща кредитна система.

Преподавателите от Факултета осъществяват интензивна изследователска работа. Те са участници и организатори на национални и международни научни форуми Програмите за обмен функционират успешно и дават възможност практически на всеки (студент или преподавател) да проведе кратки или по-продължителни научни визити в чужбина. Работата със студентите винаги е била приоритет на преподавателите във ФИФ, при това не само с изявените студенти и кръжочниците. Спецификата на образованието по етнология, социална антропология, история и социология предполага системна теренна работа още от първите семестри на обучението. Включването на студентите - бакалаври, магистри и докторанти в реални изследователски проекти под ръководството на изявени специалисти дава възможност те да се подготвят адекватно за бъдещите си професионални задачи.