Стратегията на катедрата в областта на преподаването залага не само на общия принцип за обвързване на изследване и преподаване, а и на търсене на нови институционални форми за ефективно и дългосрочно приобщаване на студентите към една рефлексивна изследователска нагласа.

  Това става чрез:  1) системата „Excellence“ за бакалаври, която дава възможност на избралите я студенти да бъдат специализанти в Института по социоанализа и Института за критически теории на свръхмодерността; 2) блокът „Социологическа лаборатория“ (лаборатории „Всекидневни светове“ и „Социология и право“, както и летните практики „Социоанализа и психоанализа“ и „Неравенства и социално страдание“), в който бакалаврите упражняват на „терен“ методиките на рефлексивното емпирично изследване; 3) докторантския „Семинар по експериментална хуманитаристика“, в който младите учени споделят изследователския си опит, формирайки диалогична общност със собствени научни постижения. Според нас тези институционални форми представляват стратегическа инвестиция, чрез която възпитаниците на катедрата ще могат не само да догонват бързо менящата се конюнктура на социологическия пазар, а и – благодарение на своята професионална гъвкавост – сами да го формират.

    През 2021 г. катедрата започна дългосрочно изследване на професионалните кариери и биографичните траектории на възпитаниците на „Пловдивската социология“, чиято 30-годишна история може да се проследи и чрез мрежата Алумни: https://shs.uni-plovdiv.bg/

     В областта на научните изследвания катедрата работи като диалогична научна общност, която постига баланс между индивидуални изследователски интереси и колективни проекти. Изследователските стратегии на нашата общност се отличават с характерно единство в разработването на теория, методология и емпирични изследвания, както и с подчертано внимание към практическата рефлексивност на социалния свят. Чрез синтез между феноменологична, етнометодологична и социоаналитична нагласа практикуването на социология се превръща в рефлексивно поле, което е в състояние да удържа практическата рефлексивност на социалните дейци, без да извършва „епистемично насилие“ над тях. В това отношение ние споделяме разбирането за социологията като социоанализа, която по думите на Пиер Бурдийо представлява „асистирана самоанализа“, т.е. предполага желанието на самите изследвани лица да се обърнат към непознати истини за мястото им в социалния свят.

     Членовете на катедрата присъстват в националното и международното академично пространство чрез постиженията си в няколко ключови изследователски области: социологическа теория, теория на практическата логика, етнометодология, социоанализа, феноменология, деконструкция, теория на модерната публичност, изследвания на пола, историческа социология на социализма и преходите, критическа теория на свръхмодерния капитализъм, изследвания по биополитики, екополитики и биоправо. Катедрата развива интензивно сътрудничество с широк кръг академични и изследователски институции: Академична ризома „Критика и хуманизъм“  (Институт по социоанализа и Институт за критически теории на свръхмодерността), Катедра „Философия“ и Сектор по философска логика към Пловдивския университет, ИК „Критика и хуманизъм“ и Българското общество по психоанализа и групова анализа. Също така си партнира с изследователски общности от Софийския университет, БАН, Нов български университет, както и с университети в Германия, Франция, Словения, Япония и други страни.

     Катедра „Социология и науки за човека“ се ръководи от ценности, които съчетават академичната свобода, интердисциплинарния подход и социалната ангажираност. Тя застава зад виждането, че университетът не е просто образователна институция, а преди всичко пространство за критично осмисляне и отговорно участие в обществения живот. Академичната общност на катедрата насърчава диалогичността и уважението към различията – културни, социални, лични или светогледни. Нейната работа е насочена към изграждане на академична среда, в която знанието е свързано с гражданска отговорност и критическа чувствителност, опирайки се на ценностите на равенството, плурализма и солидарността – принципи, залегнали както в хуманитарната традиция, така и в европейския демократичен модел на образование. Тези принципи определят профила на катедрата като пространство за свободно, отговорно и хуманно мислене, в диалог с настоящето.