Социология и науки за човека
Катедра „Социология и науки за човека“ предлага обучение в три образователни степени чрез:
⇒ бакалавърските програми „Социология и науки за човека“ и „Гражданско образование, философия и чужд език“;
⇒ магистърските програми „Социоанализа и междучовешки отношения“ и „Гражданско образование и философия“;
⇒ докторските програми „Социология“ (профил „Социология и науки за човека“) и „Наука, технологии и свръхмодерен капитализъм“ (съвместно с катедра „Приложна и институционална социология“, до 2023 г.).
Изследователските и образователните програми на катедрата черпят основанията си от диагностиката на съвременните общества и произтичащите от нея задачи на социалните и хуманитарните науки. Те предлагат увлекателни пътища за формиране на аналитична, диагностична и критическа нагласа към социалния свят. Социологическите перспективи се фокусират върху властовите отношения, кризите и структурните несигурности в съвременните общества. Срещата между социологията и науките за човека поставя въпроси за преживяването, разбирането и преобразуването на света от социалните дейци, както и за социалното структуриране на личността и междучовешките отношения. А дисциплините, свързани с гражданското образование, изграждат умения за трансформиране на аналитичните нагласи в иновативно преподаване в средните училища. Знанията и компетентностите, придобити в тези специалности, могат да се реализират както в рамките на социологическите и педагогическите професии, така и да се превърнат в стратегии за личностно развитие чрез усвояване на „всекидневните методи“ на практическата рефлексивност.
Как допринасяме за решаване на основни проблеми на обществото?
Чрез формиране на рефлексивна нагласа и гражданска идентичност, основани на принципи като диалогичност, разбиране на множествеността на „гледните и жизнените точки“, критическа нагласа към социалните митове, толерантност към различието и нееднозначността. Наред с преподаването на гражданско образование в средните училища, възпитаниците на катедрата имат шанса да превърнат тези знания във всекидневни пространства на критическа публичност и да работят в името на „социологическото просвещение“.
Прочети още …
От 90-те години на миналия век ние живеем в общества на неизчислими рискове: на икономика, която застрашава екологията; на политика, която не успява да помогне на тази икономика да реши проблемите си; на бедност, която застрашава не толкова лишените от собственост, колкото „излишните за обществото“; на биотехнологии и „изкуствен интелект“, които едновременно ни обнадеждават и плашат; на една глобална несигурност, дължаща се на мигрантските кризи и на климатичните промени.
Прочети още …
1. проф. Йоханес Вайс, доктор хонорис кауза на ПУ
2. проф. Растко Мочник, доктор хонорис кауза на ПУ
3. проф. Кольо Коев, доктор хонорис кауза на ПУ
4. д-р Деян Деянов, Институт за критически теории на свръхмодерността
5. проф. Стефан Попов, изпълнителен директор на „Риск монитор“
6. проф. Миглена Николчина, Софийски университет “Св. Климент Охридски”
7. д-р Албена Стамболова, Нов български университет
8. д-р Давид Иерохам, Българско общество по групова анализа и групови процеси
9. Антоанета Колева, ИК - Критика и Хуманизъм
Прочети още …
Стратегията на катедрата в областта на преподаването залага не само на общия принцип за обвързване на изследване и преподаване, а и на търсене на нови институционални форми за ефективно и дългосрочно приобщаване на студентите към една рефлексивна изследователска нагласа.
Прочети още …
Обучението по социология в Пловдивския университет датира от 1993 г., а самостоятелната университетска специалност „Социология“ е създадена през 1995 г. С това Пловдивският университет дава възможност за институционализиране на една традиция на социологическо инакомислие, която възниква още в началото на 80-те години на миналия век и се оформя в рамките на създадения през 1991 г. Институт за социална критика, София (по-късно – Институт за критически социални изследвания, а от 2020 г. – Институт по социоанализа).
Прочети още …