КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТ

“СОЦИОЛОГИЯ И НАУКИ ЗА ЧОВЕКА”

ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН „БАКАЛАВЪР”

С ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ: „СОЦИОЛОГ”

1.       ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Настоящата квалификационна характеристика определя знанията, уменията, компетенциите и възможностите за професионална реализация на студентите, завършили специалност „Социология и науки за човека“ за ОКС „бакалавър“ с професионална квалификация „социолог“.

Срок на обучение: четири години (осем семестъра)

Форма на обучение: редовна

Общ хорариум: 7200 часа и 240 ECTS кредита.

Обект на професионалната дейност: в държавни, общински и частни институции, в системата на образованието, културата, публичната администрация, медиите, рекламата, маркетинга и връзките с обществеността, в неправителствени организации, социални и здравни структури, както и в икономическата и политическата сфера, в местното самоуправление и други звена.

Аспекти на дейността: изследователски, експертни, аналитично-диагностични, образователни и консултативни.

2. ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите получават образователно-квалификационна степен „бакалавър” с професионална квалификация „СОЦИОЛОГ”.  Бакалавърската програма „Социология и науки за човека“ подготвя специалисти, които съчетават общата социологическа компетентност с профилирана експертиза в областта на социоанализата (като форма на клинична социология), както и на изследванията на биополитиките, екополитиките и общественото здраве (като форма на критическа социология).

Те ще могат да се реализират:

• като социолози – изследователи на общественото мнение и състоянието на обществото във всички негови сфери (политика, икономика, екология, образование, здравеопазване, култура, медии и т.н.);
• като социолози – експерти в публичната администрация и корпоративния сектор;
• като социолози – консултанти в сферата на социалните иновации, човешкия капитал, образованието, преквалификацията и обучението през целия живот;
• като социолози – консултанти в неправителствени организации, медии, здравни и социални институции;
• като клинични социолози и социоаналитици, които подпомагат личностното развитие и междучовешките отношения в ситуации на жизнени преходи, кризи и конфликти;
• като клинични социолози и социоаналитици, които съдействат за преодоляване на социалното страдание вследствие на дискриминация, изключване, физическо и символно насилие;
• като клинични социолози и социоаналитици, които работят съвместно с други специалисти в сферите на психичното здраве, образованието, социалните дейности, правоприлагането.

Възпитаниците на програмата ще придобият умения сами да влияят върху измененията на пазара на социологическия труд – да предлагат нови, търсени, но все още неинституционализирани социологически професии професии на бъдещето.

3. ТЕОРЕТИЧНИ ЗНАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ

По време на обучението студентите придобиват:

·         фундаментални знания по социологическа теория, история на социологията, философия и науки за човека;

·         задълбочена методологическа подготовка по количествени и качествени изследвания;

·         интердисциплинарни и критически компетентности за анализ на социални процеси, властови отношения, кризи и несигурности;

·         умения за изготвяне на социологическа експертиза в различни обществени сфери;

·         способности за работа в интердисциплинарни екипи;

·         практически умения за прилагане на клинична социология и социоанализа.

4. ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО

Бакалавърска програма „Социология и науки за човека“ цели усвояването на теоретични знания, емпирични методи и изследователски умения, които са релевантни за обществото на неизчислимите рискове и дълбоките личностни трансформации. Програмата залага на формирането на критически и рефлексивни нагласи, които са свързани не само с професионалната квалификация на социолога, а и с гражданската отговорност на младите хора. Чрез среща на поколенията, академичен диалог и поемане на отговорност за непрекъснато обновяващата се традиция на Пловдивската социология, обучението цели въплъщаване на ценностите на равенството, плурализма и солидарността, залегнали в европейския демократичен модел на образование.

След завършване на бакалавърската програма студентите:

·           ще притежават базови познания по социологическа теория, история на социологията, количествени и качествени методи в социологията,  специализирани социологически дисциплини, както и базови познания от областта на философията и науките за човека;

·           ще са овладели методологията и прагматиката на социологическите изследвания, които дават възможност за набиране на надеждни емпирични данни и изготвяне на аналитични обобщения, релевантни за динамичната структура на търсеното социологическо знание.

·           ще могат да влияят върху конюнктурата на „пазара“ на социологическия труд, като балансират по тънката граница между дългосрочните изследвания и експертизите за решаване на социалните проблеми на деня.

След завършване на специализирания модул „Биополитики, екополитики и несигурност“ студентите:

• ще могат да прилагат придобитите знания и методи на критическата социология, фокусирана върху властовите отношения, кризите и структурните несигурности в съвременните общества;
• ще могат да изготвят социологическа експертиза в специализираните сфери на общественото здраве, биополитиките и екополитиките;
• ще могат да диагностицират форми на социално страдание във всекидневния живот и институциите вследствие на социална депривация, изключване, символно и физическо насилие.

След завършване на специализирания модул „Социоанализа и психоанализа“ студентите:

• ще могат да прилагат придобитите знания и методи на социоанализата като форма на клинична социология, която е фокусирана върху биографичното измерение на социалния живот, междучовешките отношения и общностната принадлежност;   
• ще могат да анализират телесно-афективния опит, преживяването и разбирането на света от социалните дейци в диалог със специалисти от областта на помагащите професии и науките за страдащия субект;
• Ще могат да анализират предразположения и дълбинни нагласи към социалния свят (т.нар. социално несъзнавано), които стоят в основата на съзнателните позиционирания, идеологическите избори и социалните действия.