В продължение на четири години 4P-CAN ще идентифицира бариерите пред приемането на мерки за първична превенция на рака чрез изучаване на рискови фактори за рак като тютюнопушене, консумация на алкохол, липса на физическа активност, наднормено телесно тегло, HPV и HBV инфекции ( предотвратими чрез ваксинация) и замърсяване на околната среда. Проектът ще събере доказателства за индивидуалното придържане към здравословно поведение в страни от Източна Европа като Румъния, България, Република Молдова, Северна Македония, Черна гора и Украйна.
Повече информация за проекта може да намерите в официалния сайт www.4p-can.eu или в линковете към социалните медии: LinkedIn и Twitter.
]]>
Целта на проекта е да се хвърли светлина и да е изследва следния проблем: как и защо въпреки че днешното съвремие и социален живот са основани на продуцираните от модерната наука факти, доказателства и технологии, а всекидневният живот е силно сциентизиран, се наблюдава все по-голямо разпространение на скептицизъм към науката, антиилектуалистки движения и търсене на алтернативни форми на познание. Това предполага изследване на съвременните трансформации на отношенията наука-публика в България, отварянето на научната практика и иновациите към гражданите и автономното участие на заинтересованите дейци във формирането на знания и нагласи по отношение на една конкретна област на приложение на модерната наука – медицината.
]]>
Проектът CURTAIN (на английски съставен като акроним от “beating Cancer ineqUalities thRough liTerAcy IN Europe”, а в превод на български – „Борба с неравенствата с рака чрез грамотност в Европа“) е тригодишен проект, координиран от Центъра за иновации в медицината – INOMED, Румъния. Съфинансиран е по програмата EU4Health и обединява 15 партньори от 9 държави (6 от ЕС и 3 извън ЕС). Център за върхови постижения “Жан Моне” е официален партньор на проекта. Консорциумът представлява разнообразна група от заинтересовани страни: национални здравни институти, консултантски фирми, университети, организации с нестопанска цел, медицински центрове, асоциации.
Проектът е в съзвучие с “Европейския план за борба с рака” и “Мисията за борба с рака”, чиито цели са да се намалят неравенствата в областта на рака между Източна и Западна Европа, градските и селските райони и уязвимите социално-икономически групи. Чрез поставяне на фокус върху превенцията, ранното откриване, лечението и качеството на живот при рака, CURTAIN ще даде приоритет на подобряването на здравната грамотност по отношение на рака като ключов елемент за намаляване на неравенствата и подобряване на достъпа до качествена превенция и грижи при заболяване от рак. С приемането на акронима CURTAIN проектът подчертава трайни неравенства в областта на рака между Източна и Западна Европа, които са видими днес през призмата на бившата Желязна завеса.
]]>КЛИЪР, КОНСТРУИРАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ЕВРОПА. МНОГОСЛОЕН АНАЛИЗ НА ПОСТИЖЕНИЯТА И НЕУСПЕХИТЕ В ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ
Клиър е проект по програма „Хоризонт Европа", който изследва многообразните фактори в социалното конструиране на академичните постижения и неуспехи, като ги анализира на пет нива: индивидуално, институционално, структурно, пространствено и релационно. Това позволява да се разбере сложността на взаимодействието между тези фактори и действията на преподаватели, политици, експерти, млади хора и техните семейства и приятели.
]]>
В рамките на Философско-Историческия факултет екип от преподаватели на катедра Етнология (доц. Красимира Кръстанова, гл.ас. Меглена Златкова, гл.ас. Елица Стоилова, гл.ас. Мария Кисикова и докт. Петко Георгиев) работят по проект CU TENDA – ИСТОРИИ, ОБРАЗИ И ЗВУЦИ В ДВИЖЕНИЕ (Живата памет на югоизточна Европа) (CU TENDA – STORIES, IMAGES AND SOUNDS ON THE MOVE (Living memory of south-eastern Europe; № 2015-1575/001-001) в партньорство с организации от Румъния, Македония и Италия. Проектът е финансиран по програма Творческа Европа (CREATIVE EUROPE) и е насочен към събиране, представяне и интерпретация на материалното и нематериалното културно наследство на две етнически общности – каракачани и ар(о)мъни.
Проект „'Нямам никой, към когото да се обърна!' – социоаналитични измерения на уязвимостта",
(ФНИ към МОН, дог.№ ДМ20/4 от 20.12.2017 г.).
„Нямам никой, към когото да се обърна!" – социоаналитични измерения на уязвимостта (финансиран от ФНИ към МОН, договор № ДМ 20/4 от 20.12.2017 г.) е двугодишен изследователски проект, в който участват 11 млади учени, докторанти и постдокторанти от катедри „Социология и науки за човека" и „Философия" към Философско-исторически факултет при ПУ „Паисий Хилендарски".
]]>Колектив от Философско-исторически факултет (доценти Сийка Ковачева, Иво Христов и Красимира Кръстанова) участва в изследователския проект „Пробуждане. Овластяване на младото поколение: Към нов социален договор в южното и източното средиземноморие" (FP7-SSH-2013-2 SAHWA: empowering the young generation; towards a new social contract in South and East Mediterranean countries).
Пробуждане е мултидисциплинарен и сравнителен проект, финансиран по 7-та рамкова програма на Европейската комисия, координиран от Центъра за международна информация и документация в Барселона, Испания, и включва партньори от 13 страни.
ОСНОВНА ЦЕЛ: Въвеждане и прилагане на методи за модернизация и дигитална трансформация в 9 нови хибридни учебни програми, създадени съвместно с висшите училища, партньори по проекта.
ПОДЦЕЛИ: Изграждане на системи за проследяване на реализацията на студенти; създаване на междууниверситетски кариерни центрове с партньорските висши училища; стимулиране на кариерното развитие на преподаватели, студенти, докторанти и млади учени.
]]>Културното наследство като ресурс за социално и екологично развитие
Философско-исторически факултет – катедри „Етнология" и „Социология и науки за човека", в сътрудничество с Биологически факултет – катедрите „Биология на развитието" и „Екология и опазване на околната среда", работят по проект „Културното наследство като ресурс за социално и екологично развитие".
Предмет на изследване са взаимообвързаността между екология и култура чрез очертаване на различни модели на социо-екологичния живот на общностите в българските села, запазени и предавани посредством биокултурното наследство. Изследването се насочва към тези знания, които са били част от конструирането на взаимоотношението човек-природа и тяхната устойчивост или неустойчивост във времето. Фокусът ще е върху личностите и институциите, които са хранители на тези социо-екологични знания и опит.
]]>"Through Your Heart" – international youth exchange Erasmus+ (September 14-22, 2023, Brzozów, Poland)
"Through Your Heart" – international youth exchange Erasmus+
On September 14-22, 2023, the "Through Your Heart" youth exchange took place in Brzozów, Poland.
The project was implemented under the Erasmus+ program. Three organizations took part in the exchange: Development Support Association - Beyond the Horizon from Poland, Fundatia Zamolxes from Romania and Postoyanna promyana from Bulgaria.
The primary objective of our project is to promote a healthy lifestyle and physical activity. The activities were workshop-like, participants had previously prepared presentations and presented them to their peers. The topic of difficult emotions and how to deal with them, discover one's strengths and weaknesses, and improve self-esteem was discussed. During the discussion, there were many interesting examples of active leisure time. The participants took part in dance workshops.
]]>Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване
Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване
Интердисциплинарен екип от членове на катедра „Етнология", „Социология и науки за човека" и изследователи на свободна практика работят по проект за фундаментални научни изследвания на Философско-исторически факултет на ПУ, финансират от фонд „Научни изследвания" към МОН.
Селото, което е обект на настоящия проект, е „трансформиращото (се) село", т.е. селата, в които старите до-модерни и модерни (вкл. социалистическа модерност) форми на селско живеене се трансформират в нещо друго, което все още няма име и ясна форма.
Предмет на изследването е трансформиращото (се) българско село, т.е. промените в биографичния и жизнен опит на неговите жители.
Цели и задачите включват очертаване на измеренията на трансформациите на българското село днес, чрез изследване на трансформиращите го социално значими актьори; модели на индивидуален и колективен жизнен и биографичен опит; трансформациите на идентичностите и паметта в съвременното българско село.
]]>Проект № Д24-ФИФ-002 „Бъдеще в капана на въглеродното минало",
по точка 3.4 „Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост" от Стратегическата научноизследователска и иновативна програма за развитие – Дигитални устойчиви екосистеми – технологични решения и социални модели за устойчивост на екосистеми (ДУЕкос) на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски"
]]>